Глава трета
НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 64.
(1) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.
(2) Народното събрание има самостоятелен бюджет.

Чл. 65.

(1)  Народното Събрание се разделя на 2 камари – Горна и Долна.

(2)  Долната Камара на Народното Събрание се състои точно от 124 Народни представители под името – Депутати, които се избират единствено и само Мажоритарно по 4 броя мандата от всеки един Много-Избирателен Район на България, които са общо 31 Много-Избирателни Района в България!

(3)  Горната Камара на Народното Събрание се състои точно от 62 Народни представители под името – Сенатори, които се избират единствено и само Мажоритарно по 2 броя мандата от всеки един Много-Избирателен Район на България, които са общо 31 Много-Избирателни Района в България!

Чл. 66.
(1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

(4)  Изборите за ново Народно Събрание се провеждат в 31 Много-Избирателни Района на България, определени от ЦИК(Централна Избирателна Комисия).

(5)  Изборите за ново Народно Събрание могат да бъдат единствено и само Мажоритарно провеждани, чрез избиране на Мажоритарни кандидати за народни представители от страна на българските избиратели!

(6)  Мажоритарни кандидати за Народни представители могат да бъдат всеки един Български гражданин издигнат от определена партия или всеки един Български гражданин издигнат от независим инициативен комитет и според изискванията на Чл. 68, алинея (1).

(7)  Мажоритарните избори за Народни Представители – Депутати в Долната камара на Народното Събрание ще бъдат печелени от 4-мата Кандидати събрали най-много гласове сред българските избиратели в своя избирателен район, от където са се кандидатирали Мажоритарно за Кандидат-Депутати!

(8)  Мажоритарните избори за Народни Представители – Сенатори в Горната камара на Народното Събрание ще бъдат печелени от 2-мата Кандидати събрали най-много гласове сред българските избиратели в своя избирателен район, от където са се кандидатирали Мажоритарно за Кандидат-Сенатори!

(9)  Забранява се дублирането на едни и същи кандидати за Депутати или Сенатори в различни Много-избирателни райони в България!

(10)  Всяка една партия или инициативен комитет се допуска да издига най-много до 4 Кандидат-Депутати във всеки един от 31-те Много-Избирателни Района на България!

(11)  Всяка една партия или инициативен комитет се допуска да издига най-много до 2 Кандидат-Сенатори във всеки един от 31-те Много-Избирателни Района на България!

Чл. 67.

(1)  Ако един Депутат от даден Много-Избирателен Район, от където той е бил избран не служи вярно на своите избиратели и не ги представлява правомерно в Долната Камара на Българския Парламент, жителите на този Много-Избирателен Район имат своето законно Конституционно право на свикването на избори единствено и само в техния Много-Избирателен Район за искане на Вот на Доверие или Недоверие директно към своя народен представител, който те са избрали да ги представлява в Българския парламент при условие, че 1/3 от Жителите със "Средно Образование" на този Много-Избирателен Район са събрали подписка за свикването на този официален Вот на Недоверие сред гражданите на отделния Много-Избирателен Район. И съдбата на въпросния Депутат да зависи изцяло от резултата на проведения Вот във въпросния Много-Избирателен Район дали Местните Жители искат той да продължи да ги представлява. Или, ако не съответно на самия обществен Вот на Недоверие да бъде издигната нова кандидатура (или нови кандидатури максимум до 1 от всяка отделна партия или инициативен комитет) за нов Депутат, който хората от Много-Избирателния Район ще изберат да изпратят в Народното Събрание на мястото на този, когото вече не искат да ги представлява!

(2)  Ако един Сенатор от даден Много-Избирателен Район, от където той е бил избран не служи вярно на своите избиратели и не ги представлява правомерно в Горната Камара на Българския Парламент, жителите на този Много-Избирателен Район имат своето законно Конституционно право на свикването на избори единствено и само в техния Много-Избирателен Район за искане на Вот на Доверие или Недоверие директно към своя народен представител, който те са избрали да ги представлява в Българския парламент при условие, че 1/3 от Жителите със "Средно Образование" на този Много-Избирателен Район са събрали подписка за свикването на този официален Вот на Недоверие сред гражданите на отделния Много-Избирателен Район. И съдбата на въпросния Сенатор да зависи изцяло от резултата на проведения Вот във въпросния Много-Избирателен Район дали Местните Жители искат той да продължи да ги представлява.  Или, ако не съответно на самия обществен Вот на Недоверие да бъде издигната нова кандидатура (или нови кандидатури максимум до 1 от всяка отделна партия или инициативен комитет) за нов Сенатор, който хората от Много-Избирателния Район ще изберат да изпратят в Народното Събрание на мястото на този, когото вече не искат да ги представлява!

Чл. 68.
(1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

Чл. 69.
Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.

Чл. 70.
(1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.
(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

Чл. 71.
(1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.

Чл. 72.
Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Чл. 73.
(1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.
(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

Чл. 74.
Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание.

Чл. 75.
(1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно освен по Чл. 67, алинея (1) и (2) също така при:
1. подаване на оставка пред Народното събрание;
2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от Конституционния съд.

Чл. 76.
Организацията и дейността на Двете отделни Камари в Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

Чл. 77.
Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.

Чл. 78.
Двете отделни Камари в Новоизбраното Народно събрание се свикват на първо заседание от Царя на България най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок Царят не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители.

Чл. 79.
(1) Първото заседание на Двете отделни Камари в Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.
(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
(3) На същото заседание на Двете отделни Камари в Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.

Чл. 80.
(1) Председателите на Двете отделни Камари в Народното събрание:
1. Представляват самостоятелно Двете отделни Камари в Народното събрание;
2. предлагат проект за дневен ред на заседанията;
3. откриват, ръководят и закриват заседанията на Двете отделни Камари в Народното събрание и осигуряват реда при провеждането им;
4. удостоверяват с подписа си съдържанието на приетите от Двете отделни Камари в Народното събрание актове;
5. обнародват решенията, декларациите и обръщенията, приети от Двете отделни Камари в Народното събрание;
6. организират международните връзки на Двете отделни Камари в Народното събрание.
(2) Заместник-председателите на Двете отделни Камари в Народното събрание подпомагат председателите и осъществяват възложените им от тях дейности.

Чл. 81.
Народното събрание се свиква на заседания от самостоятелните председатели на Двете отделни Камари в Народното събрание:
1. по негова инициатива;
2. по искане на една пета от народните представители;
3. по искане на Царя;
4. по искане на Министерския съвет.

Чл. 82.
(1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии в Двете отделни Камари.
(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.
(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

Чл. 83.
Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

Чл. 84.
(1) Народното събрание открива заседанията си в Двете отделни Камари и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители в една от двете камари.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители последователно първо, ако Долната камара ги одобри и приеме, след това и Горната камара е необходимо да ги одобри и приеме със същото мнозинство, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.

Чл. 85.
Заседанията на Двете отделни Камари в Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

Чл. 86.
(1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.
(2) Двете Камари на Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Чл. 87.
Народното събрание официално извършва следните свои задължения, ако те са били първо разгледани, одобрени и приети от Долната Камара на Депутатите, и след това Горната камара на Сенаторите вече официално:
1. приема, изменя, допълва и отменя законите;
2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
3. установява данъците и определя размера на държавните данъци;
4. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;
5. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;
6. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;
7. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
8. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;
9. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на Царя или на Министерския съвет;
10. дава амнистия;
11. учредява ордени и медали;
12. определя официалните празници;
13. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;
14. изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

Чл. 88.
(1) Народното събрание официално ратифицира и денонсира със закон международни договори, ако те са били първо разгледани, одобрени и приети от Долната Камара на Депутатите, и след това Горната камара на Сенаторите вече официално ги ратифицира и денонсира със закон, които:
1. имат политически или военен характер;
2. се отнасят до участието на България в международни организации;
3. предвиждат коригиране на границата на България;
4. съдържат финансови задължения за държавата;
5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
6. се отнасят до основните права на човека;
7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
8. изрично предвиждат ратификация.
9. предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители първо в Долната Камара, а след това и в Горната Камара.
(3) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
(4) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

Чл. 89.
(1) Двете отделни камари в Народното събрание приемат закони, решения, декларации и обръщения, ако първо бъдат одобрени и приети от Долната камара, а след това и от Горната камара.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

Чл. 90.
(1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.
(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Чл. 91.
(1) Законите се обсъждат и приемат първо от Долната Камара, а след това и от Горната Камара с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение една от двете камари на Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.
(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване последователно първо от Долната Камара, след това и от Горната Камара.
(3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им.

Чл. 92.
(1) Една пета от народните представители на една от двете камари, независимо коя от тях може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители на една от двете камари, независимо коя от тях.

1.  Ако вотът на Недоверие към Правителството е предложен от Долната камара на Депутатите и след това бъде приет с мнозинство от Долната камара, той автоматически се приема от цялото Народно Събрание!

2.  Ако вотът на Недоверие към Правителството е предложен от Горната камара на Сенаторите и след това бъде приет с мнозинство от Долната камара на Депутатите, той автоматически се приема от цялото Народно Събрание!

3.  Ако вотът на Недоверие към Правителството е предложен от Горната камара на Сенаторите и след това не бъде приет с мнозинство от Долната камара на Депутатите, се изпраща на разглеждане в Горната камара на Сенаторите, и от тях зависи окончателно дали ще бъде приет или отхвърлен с мнозинство!

 (2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.
(3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.

Чл. 93.
(1) Народните представители на всяка една от Двете камари имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.
(2) По предложение на една пета от народните представители в една от двете отделни Камари по питането стават разисквания и се приема решение.

Чл. 94.
(1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета.
(2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.

Чл. 95.
(1) Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
(2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.

Глава четвърта
ЦАР НА БЪЛГАРИЯ

Чл. 96.
(1)  Царят е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява България в международните отношения.
(2)  Царят се подпомага в своята дейност от своя официален административен кабинет съставен от професионалисти в отделните държавни направления.

(3)  Царят е най-висшата държавна форма на Власт, пред която всички останали държавни Власти избрани пряко от Народа трябва да носят своята отговорност!

(4)  Царят е призван да служи вярно на държавата и на целия Български народ като защитава националните интереси на държавата и защитава гражданските интереси и човешките права на всеки един Българин!

(5)  Царят е независим Човек, който не е обвързан партийно с нито една политическа партия или която и да било бизнес организация, за да може по този начин напълно обективно и безпристрастно да упражнява своите Конституционни правомощия да следи отблизо и Контролира цялата Българска власт избрана демократично от Народа на България!

(6)  Държавата отпуска на Царя и неговото семейство всички видове материални блага и привилегии, от които той има нужда, за да живее пълноценно без да мисли за собствени цели. А да бъде способен да мисли единствено и само за своето безпристрастно и обективно управление на България до края на своя живот или до абдикиране от престола!

(7)  Сградата, която е отредена за официален Царски Дворец, където Царя и неговият административен кабинет ще упражняват своите държавни функции се намира на булевард „Дондуков” номер 2 в София.

Чл. 97.
Задължително при официалното встъпване в длъжност на всеки един нов Цар, той полага клетва пред Църквата, че ще служи вярно на своя Народ и за своите дела и постъпки като Цар ще носи пряка отговорност пред Господ-Бог!

Чл. 98.

(1)  Царят след като е встъпил в длъжност няма определен срок на управление.

(2)  При кончината на Царя или, ако Царят сам реши да абдикира от своя престол, се дава специално Конституционно правомощие на целия Български Народ сам да избере чрез Демократични Избори кой измежду всичките наследници на настоящия Цар заслужава да бъде провъзгласен за нов Цар на България!

(3)  Царската власт се определя единствено и само според волята на Българския Народ, а не според това кой е първороден син или дъщеря на настоящия Цар!

Чл. 99.

(1)  Царят разполага с конституционни правомощия да налага контрол над Законодателната, Изпълнителната и Съдебната власт в България!

(2)  Всички решения и действия на Царя са в името на държавата и на Българския народ!

Чл. 100.

(1)  Царят разполага с конституционни правомощия да иска задължителен пряк отчет пред него от страна на Българската Изпълнителна власт в лицето на Министър-Председателя всеки първи работен ден на първата седмица от месеца!

(2)  Царят разполага с конституционни правомощия да настоява от Министър-Председателя да коригира действията на Правителството, ако то се е отклонило от предварителната си Управленска програма, с която се е явило пред Българския народ преди да бъде избрано на Власт!

(3)  Ако Царят установи, че правителството не си върши добре своята работа като не защитава интересите на Българските избиратели, които са избрали това правителство на Власт, то Царят разполага в своите Конституционни правомощия да свали моментално от Власт цялото правителство начело с Министър-Председателя и да ги предаде на Съда, където да бъдат съдени за неизпълнение на поетите си задължения към Българския народ. След това моментално Царят насрочва нови извънредни национални Демократично-Мажоритарни Избори за определянето единствено и само на нов Министър-Председател на България, който да състави ново правителство с временен мандат в срок до изтичане мандата на Българското настоящо действащо Народно Събрание.  След изтичане мандата на настоящето Народно Събрание ще се проведат следващите редовни национални Демократично-Мажоритарни Избори за определяне на нов състав на Българския парламент и за съставяне на ново правителство след мажоритарно избран Министър-Председател!

Чл. 101.

(1)  Царят разполага с конституционни правомощия да иска задължителен пряк отчет пред него от страна на Българската Законодателна власт в лицето на Народното Събрание всеки първи работен ден на втората седмица от месеца!

(2)  Царят разполага с конституционни правомощия да настоява от Народното Събрание да коригира начина си на работа, ако с техните действия противоречат на интересите на Българското общество, което Демократично-Мажоритарно е избрало своите Народни Представители в Законодателната Власт на България – Народното Събрание!

(3)  Ако един Депутат от даден Много-Избирателен Район, от където той е бил избран не служи вярно на своите избиратели и не ги представлява правомерно в Долната Камара на Българския Парламент, тогава Царят има напълно законното Конституционно право да защити интересите на хората като накаже определения нарочен Депутат, че не си върши правомерно своята работа с отстраняване от неговото място в Парламента и предавайки го на Съдебната власт да го разследва и съди. А за неговото място, Царят веднага насрочва извънредни единични Мажоритарни-Избори, които да се проведат единствено и само в определения Много-Избирателен Район за излъчването на нов Народен Представител, който да бъде изпратен от определения Много-Избирателен Район в Народното Събрание да представлява интересите на своите избиратели!

(4)  Ако един Сенатор от даден Много-Избирателен Район, от където той е бил избран не служи вярно на своите избиратели и не ги представлява правомерно в Горната Камара на Българския Парламент, тогава Царят има напълно законното Конституционно право да защити интересите на хората като накаже определения нарочен Сенатор, че не си върши правомерно своята работа с отстраняване от неговото място в Парламента и предавайки го на Съдебната власт да го разследва и съди. А за неговото място, Царят веднага насрочва извънредни единични Мажоритарни-Избори, които да се проведат единствено и само в определения Много-Избирателен Район за излъчването на нов Народен Представител, който да бъде изпратен от определения Много-Избирателен Район в Народното Събрание да представлява интересите на своите избиратели!

Чл. 102.

(1)  Царят разполага с конституционни правомощия единствено и само той еднолично да назначава и освобождава от длъжност с мандат в срок от 5 години Председателят на Върховния касационен съд, Председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор.

(2)  Царят разполага с конституционни правомощия единствено и само той еднолично да назначава и освобождава от длъжност с мандат в срок от 5 години всички останали 12 члена на Висшия Съдебен Съвет.

(3)  Към Царския държавен административен кабинет работи специален Съдебен Инспекторат състоящ се от 30 инспектори пряко подчинени на Царя, чиято функция е ежедневно да следят дейността на цялата Българска съдебна система!

(4)  Царят разполага с конституционни правомощия да иска задължителен пряк отчет пред него от страна на Българската Съдебна власт в лицето на Висшия Съдебен Съвет всеки първи работен ден на третата седмица от месеца!

(5)  Царят разполага с конституционни правомощия да настоява от Висшия Съдебен Съвет да коригира начина си на работа, ако с техните действия не зачитат обективното прилагане на Българските закони!

(6)  Ако Народът на България установи, че Съдебната система не си  върши правомерно своята работа, и ако бъдат събрани подписите на 1/10 от всички Български граждани, които са над 18 годишна възраст, тогава Царят е Конституционно задължен моментално да смени всичките 12 членове на Висшия Съдебен Съвет плюс Председателят на Върховния касационен съд, Председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор. След, което Царят е длъжен  да назначи нови 12 членове на Висшия Съдебен Съвет заедно с нов Председател на Върховния касационен съд, нов Председател на Върховния административен съд и нов Главен прокурор с временен мандат  в срок до изтичането мандата на отстранените стари Висши Съдебни членове. И, ако новите членове на Висшия Съдебен Съвет си изпълнят добре своите задължения до края на временния им мандат, тогава Царят автоматически е задължен конституционно да им даде нов втори редовен 5 годишен мандат!

Чл. 103.
Царят също така е Конституционно задължен да:
1. насрочва

/А./  демократично-мажоритарни избори за съставяне на Народно събрание

/Б./  демократично-мажоритарни избори за избор на Министър-Председател, който единствено и само той след като е бил избран пряко от Народа да има право да определя състава на своето Правителство

/В./  демократично-мажоритарни избори за органи на местно самоуправление и

/Г./  определя дата за произвеждане на национален референдум
2. отправя обръщения към народа
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на България при международни организации и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;

Чл. 104.
(1)  Царят е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на България.
(2)  Царят назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания.
(3)  Царят възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4)  Царят обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5)  Царят обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Чл. 105.
(1) В срока по чл. 91, ал. 3 Царят може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители последователно по реда на приемане на законите първо в Долната Камара, след това и в Горната Камара.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от Царят в 7-дневен срок от получаването му.

Чл. 106.
(1)  В изпълнение на своите правомощия Царят издава укази, отправя обръщения и послания.
(2)  Царят не разполага с конституционни правомощия да съставя еднолично Правителство или Народно Събрание.

(3)  Царят е длъжен строго да се съобразява с Демократичната воля на Българския народ!

(4)  Царят не разполага с конституционни правомощия да се намесва в работата и действията на Българската Изпълнителна, Законодателна и Съдебна Власт, ако със своята намеса противоречи на волята на Българския Народ!

(5)  Царят служи на своя Народ като защитава човешките права и гражданските интереси на всеки един Българин, чрез своите Конституционни правомощия да следи от близо по какъв начин работят Законодателната, Изпълнителната и Съдебната Власт. И ако те не си вършат работата според волята на Народа, тогава Царят разполага с Конституционни правомощия да се намеси като коригира техните действия според волята на Народа. Или в краен случай Царят разполага с конституционни правомощия да отстрани от длъжност властта, която е нарушила волята на Народа като я предаде на съда за неизпълнение на поетите ангажименти към народа!

Чл. 107.

Волята на Народа се определя по 2 начина, които произлизат според тази Форма на Държавно Управление записана официално в Чл. 1, ал.1 в Конституцията на България:

1.  Пряко-Демократичният начин за Контрол върху избраната от Народа – Изпълнителна и Законодателна Власт, чрез събрани подписи на определен брой Български граждани с искане за допитване до Народа дали все още е съгласен със своя Демократичен избор. И пряко-демократичен начин за Контрол върху Съдебната Власт, ако Народа събере подписите на определен брой Български граждани с искане за смяна на ръководителите на Съдебната Власт. Според Чл. 67, алинея (1) и (2); Чл. 115, алинея(4); и Чл. 102, алинея (6).

2.  Обществен договор подписан между Народа от една страна и от друга страна от Демократично избраната Законодателна и Изпълнителна власт от българските избиратели в деня на направения избор и Съдебната Власт назначена от Царя. Общественият договор се състои от основни обществени разпоредби според, които Законодателната, Изпълнителната и Съдебната власт се задължават:

/А./  да изпълняват  поетите предизборни ангажименти към своя Народ, който ги е избрал на Власт

/Б./  със своите управленски действия да не нарушават законите

/В./  със своите управленски действия да не пречат на Развитието на България

/Г./  със своите управленски действия да не пречат на държавните органи да си вършат правомерно своята работа

/Д./  със своите управленски действия правомерно да контролират и коригират дейността на всяка една държавно-административна служба

/Е./  със своите управленски действия да не нарушават гражданските интереси на своя народ и на държавата като цяло

/Ж./  със своите управленски действия да не нарушават свободните човешки права на всеки един български гражданин

/З./  със своите управленски действия да осигурят справедлив обществен ред и национална сигурност за всеки един Български гражданин

/И./  със своите управленски действия да работят единствено и само за държавата в полза на интересите на Българските граждани

3.  Общественият Договор между Народа от една страна и от друга страна от Законодателната, Изпълнителната и Съдебната Власт се счита за действащ от момента, в който Народните представители встъпят в длъжност в Народното Събрание, Министър-Председателят състави своето еднолично избрано от него Правителство и Съдебните най-висши длъжностни лица бъдат назначени на своите постове от Царя.

4.  Царят е този, който от името на Народа е призван да следи за изпълнението на Обществения Договор между Народа от една страна и от друга страна от Демократично Избраната Законодателна и Изпълнителна Власт и назначената Съдебна Власт. По този начин Царят служи вярно на своя Народ като защитава изцяло човешките права и гражданските интереси на всеки един Българин, който със собствената си свободната воля е избрал своята Демократична Законодателна и Изпълнителна Власт и разполага с конституционни правомощия да се намеси в решенията на Царя, ако не е доволен от назначената Съдебна Власт чрез Чл. 102, алинея (6).