Глава пета
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл. 108.
(1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.
(3) Министерският съвет информира Царя и Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за България от нейното членство в Европейския съюз.
(4) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Царя и Народното събрание и дава отчет за своите действия.

Чл. 109.
Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

Чл. 110.
Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

Чл. 111.
(1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.
(2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.
(3) Министрите ръководят отделни министерства освен ако Царя или Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия. 

Чл. 112.

(1)  Министър-Председателят на България се избира пряко от Народа с 4 годишен мандат, чрез Демократични Мажоритарни избори, които се провеждат наравно с Демократично Мажоритарните избори за Народни Представители в Народното Събрание! Всяка една Българска партия или независим инициативен комитет допуснати до участие на изборите имат право да издигнат само по един свой представител като кандидат за Министър-Председател!

(2)  Когато новият Министър-Председател на България бъде избран Демократично от Народа, той има Конституционно правомощие да състави свои екип от министри, без те да бъдат одобрени от Царя или Народното Събрание!

(3)  Новият Министерски Съвет встъпва в длъжност от момента, в който бъде положена клетвата пред Царя и Народното Събрание!

Чл. 113.
Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 79, ал. 2. в присъствието задължително на Царя.

Чл. 114.
Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Чл. 115.

(1)  Министър-Председателят на България носи пряка Конституционна отговорност както за своите Управленски действия така и за действията на целия свой екип от министри пред Народното Събрание, Царя и Народа!

(2)  Народното Събрание може да поиска Вот на Недоверие към Министерския Съвет и съответно, ако той бъде приет, Министър-Председателя е длъжен да подаде оставката на цялото Правителство!

(3)  Царят, който е призван от Народа да следи от близо действията на Министерския Съвет и да ги контролира, също може еднолично да поиска свалянето на цялото Правителство и освен това да го предаде на съда за неизпълнени поети ангажименти и задължения към Българския Народ!

(4)  Народът на България също разполага с пряко-Демократични Конституционни правомощия да упражнява своя пряк Контрол върху Правителството като преценява дали то си върши своята работа или не. Народът може да наложи своята свободна Демократична воля по отношение на едно Правителство, което не си върши добре своята работа и не се съобразява с интересите на своите граждани, ако бъдат събрани подписите на 1/3 от цялото Българско население с „Висше Образование” с искане да се насрочат Специални избори за обществен Вот на Доверие или Недоверие към Българското правителство начело със своя Министър-Председател. И, ако на този Граждански Вот на недоверие, Българското правителство не събере 51% на одобрение сред Българските гласували избиратели в подкрепа на Правителството, то се разпуска моментално и се насрочват нови Национални Демократично-Мажоритарни Избори за определяне на нов състав на Народното Събрание и за нов Министър-Председател, който да състави ново Правителство!

Чл. 116.
(1) Освен по Чл. 115, алинея (2), (3) и (4) правомощията на Министерския съвет се прекратяват и при следните обстоятелства:
1. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
2. при смърт на министър-председателя.
(2) Министерският съвет подава оставка пред Народното Събрание и Царя след като Народа мажоритарно избере своя нов Министър-Председател.
(3) В случаите по предходните алинеи (2), (3) и (4) на Чл. 115 и по (1) и (2) на Чл. 116 Министерският съвет изпълнява функциите си до съставянето на нов Министерски съвет от Мажоритарно избрания Министър-Председател от страна на Народа.

Чл. 117.
(1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители последователно първо от Долната Камара, а след това и от Горната Камара.
(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

Чл. 118.
(1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.
(2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.

Чл. 119.
Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.

Чл. 120.
Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Чл. 121.
(1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.
(2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.

Глава шеста
СЪДЕБНА ВЛАСТ

 
Чл. 122.
(1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет.

Чл. 123.
Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 124.
(1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.
(3) Извънредни съдилища не се допускат.

Чл. 125.
(1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.

Чл. 126.
(1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго.
(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Чл. 127.
(1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
(2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.

Чл. 128.
В определени от закона случаи в правораздаването участвуват и съдебни заседатели.

Чл. 129.
Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Чл. 130.
(1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

Чл. 131.
(1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Чл. 132.
Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. може да извършва разследване;
3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Чл. 133.
Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

Чл. 134.
(1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават единствено и само от Царя!
(3) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(5) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.
(6) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

Чл. 135.
(1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове.
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
(3) 12 от членовете на Висшия съдебен съвет се избират единствено и само от Царя.
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.
(6) Висшият съдебен съвет:
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;
5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 87, т. 13.
(7) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание и при Царя за годишен отчет.
(8) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
(9) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място Царя избира друг, който довършва мандата.

Чл.136.
Министърът на правосъдието:
1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
2. управлява имуществото на съдебната власт;
3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите.

Чл. 137.
Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи се приемат с тайно гласуване.

Чл. 138.
(1)  При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите носят пряка отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове пред Съдебния Инспекторат на Царския държавно-административен кабинет, състоящ се от 30 Инспектори пряко подчинени на Царя и работещи в Царския административен кабинет.

(2)  Съдебният Царски Инспекторат проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции.
(3)  Съдебният Царски Инспекторат действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.
(4)  Съдебният Царски Инспекторат ежедневно работи като следи от близо дейността на цялата Съдебна система и при най-малката нередност  в системата уведомява Царя.
(5)  Освен това, Съдебният Царски Инспекторат е длъжен редовно да предоставя и публична информация за дейността на цялата Съдебна Система и начина, по който тя работи.

Чл. 139.
Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.

Чл. 140.
(1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.
(2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.